Статия за специалисти
Свръхсемейството на TGFβ растежните фактори вероятно е основният компонент, който контролира растежа на ранното фоликулярно развитие. От тези фактори, АМН (анти-мюлеров хормон) сега може да бъде измерен в периферната циркулация.
Той се експресира в гранулозните клетки във фоликулите почти на всички стадии от развитието, достигайки максимална експресия на късния пре-антрален и ранния антрален стадий. Концентрацията в периферната кръв следователно се явява показател за общата кохорта на фоликулите, доближаващи стадиите на ендокринна чувствителност. Вербуването на фоликули и поддържане на растежа са ключа към това, което ние правим при контролирана овариална стимулация (COS) в клиниката, а концентрациите на антимюлеров хормон могат да предскажат овариалния отговор. При дълъг протокол с GnRH агонист, всички фоликули чийто праг на чувствителност към FSH е нарушен се вербуват и се осъществява развитие на много фоликули с продължаване на вербуването на фоликули по време на фоликулярната фаза. Това може да представлява опасност при жени с висок отговор – всички тези с висок отгов могат да бъдат предвидени след измерване на АМН. При прилагането на GnRH антагонисти за контролиране на LH вълната, вътрешно вербуване и де-селекция се осъществява до известна степен, което довежда непостоянен профил на вербуване и по-ниска степен на развитие на много фоликули. Тези две стратегии на стимулиране могат да бъдат прилагани при жени, чиито характеристики на отговора могат да бъдат предвидени. При този индивидуализиран подход към COS, лечението можд да бъде направено по-безопасно при запазена ефикасност.
Индивидуализирането на контролираната овариална стимулация (iCOS) за асистирана репродукция може да се направи на базата само на АМН, като се оптимизират безопасността и успеваемостта.
Начално, проспективно кохортно изследване на 538 пациенти в два центъра с диференцирани COS стратегии въз основа на централизирани измервания на АМН, беше проведено за доказване на горното предложение. „Намален” АМН(1-<5pmol/l) се свързва с намалена честота на клинични бременности, независимо от приложената стратегия за стимулиране. Жени с „нормален” АМН(5-<15pmol/l), стимулирани с дълъг протокол с GnRH агонист (двата центъра) показват ниска честота на свръх-отговор (0%) и слаб отговор (0%). При жени с „висок” АМН (>15pmol/l), протоколът с антагонист премахва необходимостта от пълна криопрезервация на ембриони поради 16 РЕПРОДУКТИВНО изключителен отговор (p<0.001), и показва по-голяма честота на клинична бременност при свеж цикъл [OR 4.40 (95% CI 1.95 – 9.93), p<0.001]. По-нататъшни уточнения на тази категоризация ще бъдат обсъждани и оценени.
Източник:
11-ТИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО СТЕРИЛИТЕТ, КОНТРАЦЕПЦИЯ, ХОРМОНОЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ И ГИНЕКОЛОГИЧНА ЕНДОСКОПИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
PL-10 БИОЛОГИЯТА НА АНТИ-МЮЛЕРОВ ХОРМОН (AMH) И НЕГОВОТО КЛИНИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ ПРИ ART Ричард Флеминг Професор, Репродуктивна Медицина, Клиника по медицина на развитието, Университет на Глазгоу.
